Кулинарен празник „Славонски гозби от с. Горна Митрополия“

Нашите гости от с. Горна Митрополия (община Долна Митрополия) ще ни приготвят наживо и ще ни гостят с няколко много вкусни и интересни ястия от тяхната традиционна кухня – Резанцова супа – пилешка супа със зеленчуци и ленти от тесто (варени), Клбаса – словашки кюфтенца, пържени, Капустник – изпечена питка със зеле и Фаанке – пържени бухти с пудра захар 

Сред типичните словашки ястия, запазени в с. Горна Митрополия са: алушки, пирожки, памушки, словашка наденица, зеле басма и др.

Заповядайте, за да се запознаете с вкусните гозби и традициите на славоните от с. Горна Митрополия!

Славонската общност в България е малка, но задружна. Тя е концентрирана в няколко села в област Плевен, като най-многобройна е в селата Горна Митрополия, Подем и Бръшляница. Наричат ги „славони“, защото още през 1880 г. с указ на Княз Александър Батенберг започва преселение в България на семейства от земите на днешна Словакия, които са насърчавани от държавата да се заселят в малко заселени или незаселени земи и села на Северна България.

В село Горна Митрополия около сто славонски семейства пристигат през 1897 г. и се свързват с пристигналите преди тях заселили се техни сънародници в Подем, Бръшляница и Войводово. От предишния си дом те носят своя стопански опит и доста солидно за онова време образователно ниво.

Само за няколко години те успяват да цивилизоват и облагородят пустеещите преди това земеделски земи. Местното население се научава от тях как се прави модерно земеделие.

Словаците отглеждат и ползват за работна сила конете, които са по-бързоходни от заварените волове и биволи, внасят железния плуг и заменят с него дървеното рало. Внасят модерни земеделски машини-сеялки за посев на семена, жътварки и вършачки.

Всичко това облекчава тежкия селскостопански труд. На по-късен етап внасят и ръчни преси, с които от земна маса са приготвяли тухли.

Заселването на славоните в България е обусловено от формирането на суверенната българска държава след Освобождението през 1878 г.

– пренаселеност и липсата на земя в предишните словашки селища,
– и обезлюдяването на някои райони в българските земи.

На основание на указ на Княз Александър Батенберг 222 от 31 май 1880 г. и приетият от Второто Обикновено Народно събрание „Закон за населяване на ненаселните /празни/ държавни земи в България“ словаците пристигат в България през 1884 г., като първите 14 семейства, идващи от Банат се настаняват в село Мъртвица /сега Подем/ на необработваема земя.

Словаците са се ползвали с правата и задълженията на българските закони, равноправни граждани с взаимни уважения и разбирателство между тях и българите. Участвали са активно в културния и обществен живот в селото. Част от тях са участвали в управлението на общината като съветници, а един от тях – Йозеф Микулаш в периода 1933-1934 г. е бил кмет на село Горна Митрополия.

Децата на словаците са се обучавали при равни условия в българските училища, съществували към онзи момент, а когато е построено Словашкото училище/ настоящата детска градина „Незабравка“, те се обучават в него и на своя майчин език, битност и култура. Построили са и своя църква с камбанария.

Със своето трудолюбие, висока култура и отзивчивост печелят доверието, уважението и признателността на местното население и правят промяна в културния битов живот на селото.

През 1950 г. една част от славонските семейства се връща в родната си страна, а останалите продължават своя живот тук в с. Горна Митрополия.

Съжителството между словаци и българи в с. Горна Митрополия оставя следи в ежедневието, по отношение на речник, култура, традиционни ястия, обичаи и води до тяхното сближаване и взаимно опознаване, участие в различни обреди, празненства от семеен и календарен характер.

Организатори на Кулинарен празник „Славонски гозби от с. Горна Митрополия“ на 26 ноември в София са Кулинарните фестивали на България, МИГ „Долна Митрополия – Долни Дъбник“, Кметство с. Горна Митрополия, НЧ „Искра-1923“, с. Горна Митрополия, с подкрепата на ХРАНКООП София.