Първа национална изложба „Кулинарната история на България” в Ямбол на Марин Лесев

В Безистена колекционерът ще представи това, което е вълнувало българските кулинари, готвачи и професионалисти в сферата на храните, консервирането и ресторантьорството от втората половина на XIX век до днес. Изложбата ще представи печатни издания и ръкописи, които са служили за вдъхновение на няколко поколения кулинари и майстори от съвременната българска история.

Идеята на първата подобна у нас изложба е занапред да бъде районирано загубеното кулинарно наследство. Това ще даде възможност отделните региони да направят своя кулинарна визитка и да се развие кулинарния туризъм у нас, споделя за БТА инициаторът на изложбата Марин Лесев.

„Трапезата винаги е била събирателен център за българския народ. Там са се родили всички революции, сред добра компания и вкусна храна“, допълва с усмивка той.

Колекцията му наброява над 8000 издания с кулинарни рецепти – книги, списания, вестници, снимки. Събирана е повече от 30 години. Най-старото издание е от 1870 година. Страстта към готварските книги и тефтери се зародила още в студентските му години в София, разказа още роденият в Габрово Марин Лесев.

Той притежава и колекция с над 10 000 рецепти, записани в тетрадки и тефтери. Първите от тях са от 1900 година насам. Изследва обаче рецептите между 1921 г. и 1944 година. Според Лесев, тогава е имало „бум“ в търсенето на стари рецепти, а българската кухня тогава е описана най-добре. Над 4000 рецепти от този период успява да преиздаде, както са записани в книгите преди 100 години.

По думите му през 40-те години на миналия век България е била известна в Европа с аспержите си, тъй като е била един от основните им производители и износители. Сирената и киселите млека винаги са били запазената наша марка сред европейците. Тогава сме имали плесенни сирена, които през 70-те и 80-те години са просто затрити, казва още Лесев.

Колекционерът се опитва да възроди някои позабравени традиционни рецепти от българската кухня. Сред тях е и сиренето в стомна, чиято рецепта възстановява заедно с Цветан Димитров, който е производител на популярното „зелено сирене“ от село Черни вит, Тетевенско.

Подготвяйки изложбата, Лесев открива и рецептата за ямболска лира – млечен, кремообразен продукт в гювече, залят с масло, който се е готвел през лятото. „Извират“ и още 30 рецепти за ямболски гозби със странни имена като змигали, лингини.

Според колекционера старите рецепти съвсем успешно могат да се прилагат, тъй като продуктите за тях не липсват и до наши дни. Някои от скъпите днес на пазара риби като чига, есетра, моруна, калкан и др., обаче са били доста по-достъпни за българина в миналото.

Храната отпреди 100 години в България е била много по-качествена от тази в момента, но не само заради липсата на химикали и пестициди, категоричен е колекционерът – кулинар. Някогашното бавно готвене, макар и по-трудоемко, безспорно е много по-здравословно, допълва той.

Най-старата книга в колекцията на Марин Лесев е на Петко Рачов Славейков, издадена през 1870 година в Цариград, и се казва „Готварска книга или поставления за всякакви гостби, според както ги правят в Цариград“.

През вековете градът-домакин на Изложбата – Ямбол се е прославил с шкембе чорбата, ямболските милинки, халвата, курбан чорбата, траханата, гьозлемите, имамбаялдъ, гювеча, гюведжетата, катмите, баниците, търнаклиите, тиквениците, козунака.